Задавали ли сте си въпроса защо Златни пясъци носи това име. Ами много просто. Защото пясъкът е златен. Или поне така излиза, имайки предвид каква цена плаща всеки турист, за да седне на този златен пясък. И не само там, а на всички други плажове по българското Черноморие.

Еднодневният наем на чадъра и шезлонга на места излиза по-скъп от нощувката в квартира или хотел. И се очаква да поскъпне още повече, слушайки заканите на концесионерите. Така съвсем скоро може да си прекръстим цялото море от Черно на Златно море.

Една от основните промени, които засягат концесионирането на плажовете, е, че 50% от тях трябва да останат свободни и туристите ще могат да опъват на тях собствените си хавлии и чадъри. На останалите 50% концесионерите ще могат да подреждат собствените си шезлонги и да ги отдават под наем.

Досега свободната територия трябваше да е не по-малка от 20%. Макар и при това положение, през миналата година на плажовете в основните курорти наемът на шезлонга и чадъра излизаше поне 20-30 лв. на ден, а луксозната гарнитура от два шезлонга с маса между тях по някои плажове можеше да се намери и за цена над 50 лв. във високия сезон.

Лошата новина за туристите е, че с новите промени в концесионирането на плажовете се очаква чадърът да поскъпне още повече. За това съобщи самият зам.-министър на регионалното развитие Савин Ковачев. По-думите му разделянето на ивицата поравно на платена и безплатна ще намали приходите на концесионерите. "Очаквам да поскъпнат плажните принадлежности", коментира зам. министърът.

Задминахме и Сен Тропе
Представителите на туристическия сектор реагираха остро на прогнозите за поскъпване на плажната услуга. Това означава да се увеличи цената на целия туристически продукт както за българските, така и за чуждите туристи. Ефектът ще е негативен, имайки предвид, че на международния пазар България е конкурентна именно заради евтиния продукт, който предлага, коментират от бранша.

Според Ирина Найденова, която е председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти, скъпата услуга на плажа е една от причините голяма част от българите, които традиционно са почивали на Черноморието, тази година да предпочитат чуждите дестинации. "Човек си купува почивката и в нея трябва да са сумирани всички услуги - хотел, плаж, храна", посочи тя.

"Цените на плажовете са отблъскващи за клиентите. При нас те са убийствено високи. Такива са на плажовете в Сен Тропе. Но качеството при нас надали може да се сравни с това на френския курорт." Така коментира ситуацията Венцислав Танчев, който е представител за България на няколко туроператора, сред които Чедок и Алтурс.

Според Калин Сутев, който е представител на германския туроператор ИТС, чуждите пазари и конкретно германският са изключително чувствителни към цената. Затова например германските туристи плащат за пакет all inclusive и стоят през целия ден на басейна, без да стъпят на плажа. "Те дори не стигат до плажа и до морето", коментира Сутев.

Далеч съм от мисълта, че всички концесионери са изедници и искат да печелят неограничени средства, каза представителят на ТУИ за България Валентин Йосифов. По думите му е сбъркана цялата концепция за концесиониране на плажовете, което води и до оскъпяване на услугата. Според него плажовете трябва да се стопанисват от общините, които да отдават под наем услугите на тях и да прибират средствата, с които да се грижат за поддръжката им.

Формулата е грешна, каза Йосифов. Друг представител на туристическия бранш - мениджърът на Бохемия Байко Байков, посочи, че е достатъчно да се види колко струват плажните услуги по другите морски дестинации, където цената е включена в общия пакет.

По плажовете на повечето страни, които са и основни конкуренти на българския туризъм, хората дори не усещат колко плащат за плажната услуга. В Италия наемът на шезлонг и чадър е калкулиран в цената на нощувката. В Гърция 90% от плажовете са свободни. За останалата част се плаща наем, но той е по-скоро символичен. Туристите плащат например 3 евро, срещу които обаче могат да консумират напитка - кафе или бира. В Турция плажната услуга е включена в пакета.

Концесиите стават вечни
Според промените в Закона за концесиите общините вече ще получават половината от приходите от концесионното възнаграждение и от наема на плажовете. Първоначалното предложение на правителството бе за 30%. С промените онези плажове, които не са предоставени на концесия, ще се управляват от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Те ще се отдават под наем за пет години или за една година срещу задължението наемателите им да предоставят плажни и туристически услуги. В момента има 50 свободни плажа.

До 31 май всяка година МРРБ ще обявява плажовете, към които няма интерес за наем или концесия, за неохраняеми.

С одобрените от правителството промени в Закона за концесиите след изтичане на 35-годишния срок той може да бъде удължаван с още 35 години, ако условията за това са предвидени в решението на правителството за откриване на процедурата. Депутатите гласуваха, че при продължаването на срока ще се отчитат финансовите, икономическите показатели и управлението на услугата от обществен интерес. До момента законът не даваше възможност за удължаването на този срок. Засега е спорно какво точно са гласували депутатите и дали това ще става с конкурс или по право.

Държавата и общината ще компенсират концесионера при предоставянето на услуга. Компенсацията обаче не освобождава инвеститора от покриването на част от риска, плащанията от държавата и общината ще са насочени към покриване на разходите за изграждане, управление и поддържане на обекта, както и за частичната рехабилитация. Записано е още, че компенсацията трябва да даде възможност за предоставяне на услугата на социално поносима цена. Срещу този текст при гласуването се обяви опозицията, защото по този начин се правело опит да се повтори случаят с концесията на магистрала Тракия.

Държавата и общините ще участват в концесиите
С промените в Закона за концесиите се дава възможност дружества с участието на държавата, общината и частен инвеститор да получат концесии върху пристанища, гари и други обекти - публична държавна собственост, без конкурс. Схемата предвижда да бъде избран с конкурс партньорът в дружеството, което впоследствие да получи концесията. Този текст би могъл да бъде приложен от транспортното министерство по проекта за изграждането на морска гара, жп и автогара в Бургас, където един от терминалите на пристанището ще бъде даден на концесия.

Транспортният министър вече подписа меморандум с кмета на града Димитър Николов и областния управител по проекта, който се планира да бъде реализиран до 2014 г. Очаква се същата схема да бъде приложена и за пристанище Варна. Вероятно смесените дружества по тази схема ще се приложат и за модернизацията на жп гарите в София и Пловдив. Според експерти този текст би бил приложим, ако бъде одобрен типов устав за смесените дружества.

Вече ще се допуска обектът на концесията да е собственост на концесионера. Като пример експертите посочват почистването на града. Концесията ще може да се дава за строителство и монтажни работи. В бъдеще отдаването на концесия може да става по предложение на инвеститора с направен от него анализ на концесията.

източник: в-к Дневник